Постинг
15.09.2015 10:41 -
.............
Ние всички имаме една и съща мисия,идвайки на тази планета-да преживяваме опитности,докато успеем да ги приемем и да започнем да се обичаме чрез тях.
Докато дадена опитност се преживява с неприемане,т.е. с осъждане,вина ,страх,съжаление и всяка друга форма на неприемане,човек непрестанно привлича към себе си обстоятелствата и хората,които го карат да преживява отново и отново тази опитност.Да се приеме дадена опитност не означава, че тя представлява някакво наше предпочитание или че сме съгласни с нея.Става дума за това да си дадем правото да експериментираме и да се учим чрез това,което преживяваме.Трябва да се научим най-вече да разпознаваме кое е полезно за нас и кое не е.Единственият начин да го постигнем е да осъзнаем последиците от тази опитност.Всичко,което решаваме или не,което правим или не,което казваме или не,или дори което мислим или чувстваме,води своите последици.
Човек иска да живее все по-интелигентно.Когато си даде сметка,че дадена опитност предизвиква вредни последици,вместо да се обвинява за нещо или да се сърди на някого,трябва просто да се научи да приема,че я е избрал(дори и несъзнателно) .По този начин се преживява дадена опитност в приемане.Но припомням,че дори и да си кажеш:“Повече не искам да преживявам това!“,то започва отново.Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и съща грешка,преди да достигнеш до там,да придобиеш необходимата воля и смелост да се преобразиш.Защо не разбираме от първия път?....Заради нашето Его,поддържано от нашите убеждения.Ние всички имаме множество убеждения,които ни пречат да бъдем това,което искаме да бъдем.Колкото по-голяма болка ни причиняват тези начини на мислене или убеждения,толкова повече се опитваме да ги скрием.Дори успяваме да повярваме,че те повече не ни принадлежат.Едва тогава,когато умственото,емоционалното и физическото ни тела се вслушат в нашия вътрешен Бог,нашата душа ще бъде напълно щастлива.Когато говоря за Бог,това се отнася до нашето Висше Аз,нашето истинско същество,това Аз,което знае от какво наистина се нуждаем,за да живеем в любов,щастие,хармония,спокойствие,изобилие,здраве,радост…
Да се познаваме и да се приемаме ни гарантира,че ще преживяваме все по-малко ситуации,в които ще страдаме.Да се изправиш,обаче срещу всичко това,изисква много смелост,защото неизбежно се докосваме до стари рани,които могат да причинят силна болка.За помощ можеш да разчиташ на своя вътрешен Бог,който е всезнаещ,въздесъщ и всемогъщ.Тази мощ винаги присъства в теб и действа.Тя действа по такъв начин,че те насочва към хората и ситуациите,които са ти необходими,за да израснеш и се развиеш в живота.
Докато дадена опитност се преживява с неприемане,т.е. с осъждане,вина ,страх,съжаление и всяка друга форма на неприемане,човек непрестанно привлича към себе си обстоятелствата и хората,които го карат да преживява отново и отново тази опитност.Да се приеме дадена опитност не означава, че тя представлява някакво наше предпочитание или че сме съгласни с нея.Става дума за това да си дадем правото да експериментираме и да се учим чрез това,което преживяваме.Трябва да се научим най-вече да разпознаваме кое е полезно за нас и кое не е.Единственият начин да го постигнем е да осъзнаем последиците от тази опитност.Всичко,което решаваме или не,което правим или не,което казваме или не,или дори което мислим или чувстваме,води своите последици.
Човек иска да живее все по-интелигентно.Когато си даде сметка,че дадена опитност предизвиква вредни последици,вместо да се обвинява за нещо или да се сърди на някого,трябва просто да се научи да приема,че я е избрал(дори и несъзнателно) .По този начин се преживява дадена опитност в приемане.Но припомням,че дори и да си кажеш:“Повече не искам да преживявам това!“,то започва отново.Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и съща грешка,преди да достигнеш до там,да придобиеш необходимата воля и смелост да се преобразиш.Защо не разбираме от първия път?....Заради нашето Его,поддържано от нашите убеждения.Ние всички имаме множество убеждения,които ни пречат да бъдем това,което искаме да бъдем.Колкото по-голяма болка ни причиняват тези начини на мислене или убеждения,толкова повече се опитваме да ги скрием.Дори успяваме да повярваме,че те повече не ни принадлежат.Едва тогава,когато умственото,емоционалното и физическото ни тела се вслушат в нашия вътрешен Бог,нашата душа ще бъде напълно щастлива.Когато говоря за Бог,това се отнася до нашето Висше Аз,нашето истинско същество,това Аз,което знае от какво наистина се нуждаем,за да живеем в любов,щастие,хармония,спокойствие,изобилие,здраве,радост…
Да се познаваме и да се приемаме ни гарантира,че ще преживяваме все по-малко ситуации,в които ще страдаме.Да се изправиш,обаче срещу всичко това,изисква много смелост,защото неизбежно се докосваме до стари рани,които могат да причинят силна болка.За помощ можеш да разчиташ на своя вътрешен Бог,който е всезнаещ,въздесъщ и всемогъщ.Тази мощ винаги присъства в теб и действа.Тя действа по такъв начин,че те насочва към хората и ситуациите,които са ти необходими,за да израснеш и се развиеш в живота.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
